След прекрасната дискусия тук и във фейсбук по темата, започнала от мое наблюдение за търговския баланс с Германия тук, продължена с малко повече подробности тук, разширена след публикация в Капитал в мой постинг тук, в главата ми започнаха да се оформят някои изводи, основният от които е, че с данните за външната търговия няма пълно щастие… (още…)
Преглеждах си аз в неделя сайта на Капитал, където с особен интерес прочетох материалите по темата за това какво става с износа, как той не само че имал структура на развиваща се страна, но и се бил изчерпал като двигател на икономиката. Тогава попаднах на първото каре под този материал, където авторът много акуратно, за което съм дълбоко благодарен, отбелязва, че в мой материал на блога на ЦЛС съм бил първият, който е отбелязал, че България има положителен търговски баланс с Германия. Не съм много сигурен доколко това мое отбелязване наистина е причинило “медийно брожение”, но любопитното идва след това. Авторът на материала продължава с твърдението, че “Предварителните данни към края на годината все пак показаха дефицит, макар и от рекордно ниските 297 млн. лв. при над 3 млрд. лв. през 2008 г.”
Понеже това твърдение се разминаваше с ползваните от мен данни, реших да проверя за какво става въпрос. И открих нещо интересно, дори интригуващо. (още…)
Ревизиите на данни е нещо напълно нормално, даже полезно. Но понякога то много ясно показва колко малко знаем, особено текущо. Поредният пример в това отношение е ревизията на данните за преките чужди инвестиции в България за 2010 и за 2011, извършена с публикуването на платежния баланс за януари 2012. Този път промените са значими. (още…)
През последните седмици се разразиха протести срещу цените на горивата. В първоначалните моменти на тези протести, се твърдеше, че българите се радват на един от по-скъпите бензини и един от най-скъпите дизели в Европейския Съюз. Дори преди две седмици лично участвах в едно радиопредаване, където се цитираха данни, че в ЕС има 12 страни, в които дизелът е по-скъп от този в България. Момчетата (много свестни, между другото), които го твърдяха, ми цитираха сайта energy.eu. На следващия ден аз отидох там и си свалих данните. Те са за крайната цена на литър бензин Евро95 и литър дизел, като нарочно си свалих таблиците, в които са дадени по разбивка - цена на доставения петрол, т.нар. марж (за него по-долу), акциз и ДДС. Та към 2012-02-28 нещата изглеждаха така: (още…)
В последно време към винаги и принципно мразещите плоския данък синдикати в България се прибави и гласът на БСП. Естествено, на него му се налага да е доста по-нюансиран, защото все пак именно БСП беше на власт, когато този данък беше въведен и с нейните гласове през 2008. Та нюансът, по стародавна идеологическа традиция на тази партия, е изрядно изведен от най-добрите примери на диалектическия материализъм. А именно, плоският данък тогава, за момента, е изиграл своята положителна роля, постигнал бил историческите си задачи, но сега вече в новата обществено-икономическа обстановка, след още няколко години на единство и борба на противоположностите и на количествени натрупвания, нещата са качествено различни и този данък вече не е желателен. Конкретно, плоският данък бил помогнал да се изсветли икономиката, но вече създавал, по думите на лидера на БСП, “огромно разслояване и огромни несправедливости”. Очевидно, след като се предлага отмяна на плоския данък, в очите на БСП този данък е основна причина за появяването на тези разслоявания и несправедливости.
И така аргументът на двете основни леви партии в България - синдикатите и БСП - е, че плоският данък може би е имал някаква положителна роля по изсветляването на икономиката, но категорично е причинил увеличаване на неравенството в страната.
Напоследък отново гръмко се заговори за цената на горивата. Търсят се обяснения за случващото се. Търсят се и прогнози за бъдещето.
Вчера и днес се появиха едни много показателни графики за съставните части на крайните цени на бензините, могат да бъдат намерени например тук. Няма нужда от много четене или специализирани познания, за да се види, че най-големият компонент в цените и на бензина, и на дизела, е държавното облагане или друг наложен от държавата разход - например биокомпонента в дизела. И докато ДДС е 16.6% от крайната цена, то за останалото до 42-44% отговарят акцизите и другите наложени от държавата оскъпители - става въпрос за около една четвърт от крайната цена. Без това наложено от държавата, по силата на някакви нейни политики, оскъпяване, цената на литър бензин в момента би била вероятно под 2 лв. Повишаването на акциза е един от основните оскъпители на бензина и дизела през последните години в България, напълно сравним с повишаването на световната цена на петрола.
И така стигаме до един мой текст отпреди година в списание Форбс, който е наличен в блога на списанието в момента. Основната мисъл там не се е променила и няма как да се промени за някаква си година. А тя е, че скъпите горива и тяхното непрекъснато поскъпване не са нещо нежелано. Те са нещо желано, нарочно търсено, със съответни нарочни политики насочени именно към непрекъснато оскъпяване на горивата. Целта е горивата да станат толкова скъпи, че хората да ограничат тяхното ползване, което ще доведе до намаляване на емисиите въглероден двуокис. Именно тези емисии според идеологията, захранваща политиките на поскъпване на горивата, са опасност, която доминира над краткосрочния интерес на човешките общества да живеят по-добре.
Да, горивата поскъпват, при това доста. Но в много голяма степен това не се дължи на Малтусианска криза (колкото и на някои да им се привижда такава), а на Малтусианска идеология.
С данните за инфлацията през декември 2011 стана ясно, че България изпълнява 4 от 5-те критерия за членство в Еврозоната, включително критерия за ниво на инфлация. Петият критерий - поне две години пребиваване в обменно-курсовия механизъм 2 без напрежения върху курса - е неизпълним за момента, чисто формален от гледна точка на България, а пък от гледна точка на сравнението между 27-те в ЕС е леко безсмислен.
Ето илюстрации за положението на нещата: (още…)
Преди време подадох пръст със съобщението за един факт, а именно, че по последни данни България в момента има търговски излишък с Германия. В резултат на публикацията се получиха доста коментари, предимно във Фейсбук. Оттам излязоха две основни теми. Първата е, че независимо от макрофакта на много бързия ръст на износа на България за Германия - и като стойност, и като дял в общия внос на Германия - е важно да се знае и структурата.
ОК, нека сложим и една графика със структура:
Живее си човек спокойно и изведнъж - трас! и балтия с ревизия на данните. За разлика от НСИ, които публикуват данни за безработицата само на тримесечие въз основа на извадковото изследване на работната сила, Евростат пуска и месечни сезонно изгладени данни на коефициента на безработица.
Публикуваните данни от миналия месец показваха непрекъснато нарастващ коефициент на безработица в България, като за Октомври 2011 той надминава сериозната кота от 12% и достига 12.1%. По таблицата в прессъобщението на Евростат става ясно, че това отразява постоянно, почти с еднаква скорост, нарастване на коефициента на безработица. Въз основа на което се направиха и редица коментари и опити за анализи на ситуацията.
Това стана на 30 Ноември 2011.
И изведнъж днес, на 6 Януари 2012, тъкмо за Богоявление, се явяват нови данни. Не само нови, но тотално обратни. Виж графиката: (още…)
Искам само да обърна внимание върху един факт, подплатен с две графики. С публикуването на данните за септември става ясно, че за пръв път от началото на данните на БНБ, демек от 1995 насам, България има на 12-месечна база положителен търговски баланс с Германия. Коментари могат да се правят различни, но просто искам да отбележа факта.
Графика 1. Търговия на България с Германия, 1995-2011, 12-месечна плъзгаща сума, млн. евро
Графика 2. Дял на вноса от България в общия внос на Германия, 12-месечна плъзгаща средна, проценти
Вярно е, че дял от 0.25% не звучи като особено голям. Но все пак за 12 години се е утроил, а динамиката през последните две е особено интересна.
Задвижвано от WordPress
