Center for Liberal Strategies

С данните за инфлацията през декември 2011 стана ясно, че България изпълнява 4 от 5-те критерия за членство в Еврозоната, включително критерия за ниво на инфлация. Петият критерий - поне две години пребиваване в обменно-курсовия механизъм 2 без напрежения върху курса - е неизпълним за момента, чисто формален от гледна точка на България, а пък от гледна точка на сравнението между 27-те в ЕС е леко безсмислен.

Ето илюстрации за положението на нещата: (още…)

Преди време подадох пръст със съобщението за един факт, а именно, че по последни данни България в момента има търговски излишък с Германия. В резултат на публикацията се получиха доста коментари, предимно във Фейсбук. Оттам излязоха две основни теми. Първата е, че независимо от макрофакта на много бързия ръст на износа на България за Германия - и като стойност, и като дял в общия внос на Германия - е важно да се знае и структурата.

ОК, нека сложим и една графика със структура:

(още…)

Живее си човек спокойно и изведнъж - трас! и балтия с ревизия на данните. За разлика от НСИ, които публикуват данни за безработицата само на тримесечие въз основа на извадковото изследване на работната сила, Евростат пуска и месечни сезонно изгладени данни на коефициента на безработица.

Публикуваните данни от миналия месец показваха непрекъснато нарастващ коефициент на безработица в България, като за Октомври 2011 той надминава сериозната кота от 12% и достига 12.1%. По таблицата в прессъобщението на Евростат става ясно, че това отразява постоянно, почти с еднаква скорост, нарастване на коефициента на безработица. Въз основа на което се направиха и редица коментари и опити за анализи на ситуацията.

Това стана на 30 Ноември 2011.

И изведнъж днес, на 6 Януари 2012, тъкмо за Богоявление, се явяват нови данни. Не само нови, но тотално обратни. Виж графиката:

Новата реколта данни обхваща и Ноември (виж по-долу), но от месеците, които по прессъобщението се покриват (сега ме е яд, че преди месец не си свалих тогавашните пълни данни на Евростат и сега трябва да ползвам само наличното в прессъобщението) е очевидно, че в новата реколта данни сезонно изгладения коефициент на безработица непрекъснато намалява за периода Април-Октомври непрекъснато и с почти еднакво темпо. Само месец след предишната публикация коефициентът на безработица в България за Октомври 2011 се е променил с 1.3 процентни пункта!

Какво става тук? Не знам. Само отбелязвам факта.

Само на края, за да се придържам към принципа данни да се гледат винаги и в малко по-дълга перспектива, давам реда на сезонно изгладения месечен коефициент на безработица в България според Евростат към 2012-01-06:

Ако това отразява действителността (очевидно при такива драстични ревизии само в рамките на месец, това е голямо “ако”), то безработицата е обърнала тредна и е в процес на много лек спад през цялата 2011 година. Което, ако е действителност, прави много коментари и опити за анализи силно неадекватни.

Искам само да обърна внимание върху един факт, подплатен с две графики. С публикуването на данните за септември става ясно, че за пръв път от началото на данните на БНБ, демек от 1995 насам, България има на 12-месечна база положителен търговски баланс с Германия. Коментари могат да се правят различни, но просто искам да отбележа факта.

Графика 1. Търговия на България с Германия, 1995-2011, 12-месечна плъзгаща сума, млн. евро

Графика 2. Дял на вноса от България в общия внос на Германия, 12-месечна плъзгаща средна, проценти

Вярно е, че дял от 0.25% не звучи като особено голям. Но все пак за 12 години се е утроил, а динамиката през последните две е особено интересна.

(обновена 2011-08-29)

Знам, че това е май твърде специализирано, но все пак си струва да се отбележи важен момент в паричната история. Данните от паричния отчет за юли 2011 сочат, че реалният индекс на широките пари, след 20 години митарства из дълбините, се върна на нивата от 1991.

Казано другояче, след 20 години реалната парична маса в Бг се възстанови до нивата от началото на прехода, т.е. от момента, в който цените бяха освободени и и понятието реална парична маса изобщо придоби някакъв смисъл.

Мога да разказвам с часове за тази графика, но нека просто бъде фиксиран фактът:

(още…)

Много интригуващо съобщение за изключително интересен експеримент с участието на бащата на експерименталната икономика Върнън Смит - оригинално съобщение тук, превод на български достъпен тук. Далеч съм от мисълта да преразказвам, само имам две отбелязки.

Първо. Капитализмът дава възможност на тези, които искат да са богати и щастливи, да го направят. На тези, които не искат, и той не може да помогне.

Второ. Резултатите са много близки до основната интуиция на “Богатството на народите” на друг един Смит - Адам. Все пак много често и много удобно от разни морализатори по повод капитализма и пазарите се забравя, че Адам Смит е морален философ. Той тръгва от въпроса какво е добро, справедливо, морално между хората. И достига до отговора, че това е оставеният на мира свободен пазар.

31 май 2011 ще се окаже важна дата за икономиката на България. Това се дължи на едно Решение (№ 7 от 2011-05-31 по Конституционно Дело №21 от 2010) на Конституционния Съд на Републиката, с което своеволието на държавата с индивидуалните пенсионни партиди на хората – нещо, за което през октомври дума различна от КРАЖБА не можах да намеря – беше обявено за противоконституционно.

Изпитах удоволствие и удовлетворение, докато четях както самото решение, така и придружаващите го отделни становища на четирима конституционни съдии. И три пъти извиках „УРА!“

(още…)

В петък в “Панорама” в студиото настана едно твърдение, че в България ВСИЧКО поскъпва. Всичко без изключение. Аз лично не бях убеден, че това е точно така, но на място не разполагах с конкретни данни. Разбира се в удобството на интернет тези данни са незабавно налични - например тук - и показват следното. В наличния в интернет файл на НСИ с индекса на потребителските цени най-подробното ниво на докладване на цените включва 97 стоки и стокови групи на нивото на шестцифрения код. Вземам периода от юни миналата година насам, последните данни са за февруари, значи 8 месеца - именно тези, за които се твърди, че инфлацията била едва ли не незапомнена.

От 97 позиции, за тези осем месеца инфлацията е над 10 % при 11 позиции. При други 21 позиции инфлацията е над 2 %. При 37 позиции тя е между нула и 2 %. При пет позиции е на практика нула. При 23 позиции е отрицателна. Последните 28 позиции - тези с нулева и отрицателна инфлация - са показани на графиката по-долу.

Нека обобщим. Има 97 позиции. При една трета от тях има сериозна инфлация за последните осем месеца с данни. При малко над една трета има с нищо незабележителна инфлация под 2 %. При малко под една трета има нулева инфлация или спад в цените.

В светлината на тези данни обобщението “ВСИЧКО поскъпва” звучи… как да кажа… твърде неубедително.

Оня ден качих на блога една графика, ето тук, в която разправях историята как София е настигнала по продукт на калпак в паритетни евро средното ниво на ЕС. Получиха се доста коментари, предимно във фейсбука, на тази тема, като един от въпросите беше как се сравнява София не със средното за ЕС, а с останалите столици.

Та в отговор на този въпрос направих бърза проверка. Бърза в смисъл, че не съм успял да изчисля “среден” продукт на столиците, защото трябва да претеглям суровите данни с тези за населението, не е невъзможно, но няма време. Просто взех кумулативното нарастване на продукта на столиците в паритетни евро за периода 1997-2008. Графиката е по-долу, столиците са подредени в низходящ ред, започвайки от Букурещ с близо четирикратно нарастване на продукта на калпак:

Само да отбележа, че за Малта (предпоследната) данните започват от 2000, а за Копенхаген съм го оставил празно, защото по някаква причина за него данни има само от 2006 насам. Запазил съм и кодовете на Евростат за всеки един от тези региони, ако някой иска да провери.

Та и при столиците работи процесът на настигане - най-бедните растат най-бързо.

Много често в България се чудим как ще ги настигнем европейците по продукт, съответно по доходи и стандарт на живот. Графиката по-долу показва нагледно как става това за десетина години, при това при първоначално изоставане, което е по-голямо от това на България днес.

Настигането на графиката е осъществено от град София. Човек може доста да поспори с данните, особено с допусканията за населението на града през тези години, но това са данните на Евростат. За едно десетилетие София, в рамките на някаква статистическа грешка, е настигнала средноевропейските доходи по покупателна способност.