Center for Liberal Strategies

Вчера на сайта на министерството на финансите се появи информация, че “на базата на експертни оценки и прогнози, подготвени съвместно от експерти на НСИ и МФ” износът на България за януари 2010 бил нараснал с над 13 % на годишна база.

Изпитах силно неприятно усещане от публикуването на тази информация на сайта на МФ. МФ не е институцията в България, натоварена с отговорността да събира и публикува данните за износа и изобщо за външната търговия, и изобщо за потоците между България и останалия свят. Други са институциите, натоварени с тази отговорност и с това право.

В случая това е НСИ. По календара на НСИ публикуването на първите данни за износа за януари 2010 трябва да стане вдругиден, 12 март (”Търговия с трети страни - Екстрастат - предварителни данни”. По традиция заедно с цифрите за трети страни се публикуват и първите данни за външната търговия изобщо за съответния месец, като само разбивката по отделни страни от ЕС се бави още месец).

Обявяването на данни от страна на МФ три дни предварително е силно изнервящо поради две възможни обяснения. (още…)

“Не осъзнава ли вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, че хората не ядат балансиран бюджет и не ги интересуват неговите хвалби.”

Това е цитат от ярка медийна изява вчера на бившият министър-председател на България Сергей Станишев (препратката е към агенцията, цитирана от повечето съобщения като първоизточник на информацията).

За второто най-вероятно е прав.

Но аз бих искал да се позанимая с първото. (още…)

Преди близо месец Иван Кръстев даде интервю за в-к „Култура”. Както винаги много интересно, но вниманието ми беше силно събудено от втората част на отговора на последния въпрос. Там Иван подлага на унищожителна критика българския макроикономически дебат по въпроса за режима на валутен борд. Според него дебатът е абсурден поради липса на противници на борда, този абсурд прикрива скрити мотиви на участниците в дебата, и един от най-нежеланите му резултати е криминализацията на експертното различие.

И понеже не съм съгласен с нито едно от тези твърдения, бих искал да ги обсъдя малко повече. (още…)

“What is wrong with meritocracy? Why is the modern meritocratic elite trusted less than the old establishment? Why, as we have made our institutions more meritocratic, has their public standing plummeted? David Brooks asked all these uneasy questions in a recentcolumn in The New York Times, and offered some answers: Our idea of meritocracy is based on a narrow definition of talent; people are less connected to the leadership class today than yesterday; the elite’s solidarity is weaker; the time horizon of the elites has shortened; and society has become dangerously transparent. Some of Brooks’ arguments can come as a surprise to his fellow commentators.”

Прочетете още…

По-старите постинги на Иван Кръстев в WA Blogland  можете да прочете тук:

Постингите на останалите участници в WA Blogland можете да прочете тук:

Как оценявате операциите „Наглите” и „Октопод”? Успех ли са те за българските власти? Може ли да се говори, че това е началото на борбата с организираната престъпност?

„Наглите” са определен успех. За първи път държавата стига до сериозна група за отвличания. Дали доказателствата ще издържат в съда е друг въпрос, но самият факт на разкриване е крачка напред. Държавата показа по-голям потенциал, което респектира престъпния свят, поне временно. 

По втората операция („Октопод”), за първи път държавата се изправя срещу едно от най-високопоставените лица, които в общественото съзнание се свързват с подземния свят. Случаят „Алексей Петров” е прецедент и като възможност да се осветли ролята на службите в българската политика, специално обвиненията за участие на ДАНС в партийно строителство (РЗС). Не на последно място, този случай е свързан и с един от най-тъмните периоди в дейността на българската прокуратура: периода „Филчев”. За този период съществуват много съмнения (огласявани неведнъж) за нередности и дори престъпления, извършвани от кръга на бившия Главен прокурор. Решение на Съда в Страсбург от 2009 г. открито говори за провал на българската държава да разследва ефективно и безпристрастно част от тези съмнения. Операцията „Октопод” може да помогне в това отношение.

В този смисъл, тези операции са успешни и заслужено допринасят за доверието в кабинета и определени министри. Друг е въпросът, че кабинетът може би прекалено ги развява по медиите и ги превръща в гвоздея на политическия си ПР. В дългосрочен план това може да се окаже проблем, тъй като ще създаде очаквания за непрекъснати серии от подобни операции. Такива очаквания са нереалистични и вредни.

Очаквате ли успешен завършек на операция „Октопод”?

Надявам се поне на частичен успех. Операцията не може да изпълни всички очаквания, които е създала: а именно, че ще сложи край на връзката между власт и подземен свят. Тази връзка, подозирам, е с по-дълбоки корени, които едва ли могат да се отсекат с един замах.

Мислите ли, че евентуален провал на „Октопод” може да доведе до политическа криза и нестабилност?

Мисля, че при съдебен провал на „Октопод” и „Наглите” рейтингът на правителството и Борисов ще паднат стремглаво. Политическа криза не очаквам, обаче. В крайна сметка, предходните две правителства искараха своите мандати докрай при много нисък кредит на обществено доверие.

Какво показват подобни зрелищни полицейски арести? Това опит за политически ПР ли е или сериозна заявка за борба с организираната престъпност?

И двете. Правителството рискува своята репутация, което говори за сериозни намерения. Същевременно използва операциите за ПР и повишаване на рейтинга. По мой вкус повече скромност не би била излишна. Но все пак в ситуация на остра междупартийна конкуренция, такова поведение е разбираемо.

Според Вас подобни акции действат ли възпиращо на останалите престъпни групи?

Мисля, че възпиращ ефект съществува, който е подкрепен от статистиката на падащи тежки престъпления в периода след операциите. Преди това бяхме свидетели на ескалация на тежки престъпления. Дълготрайността на този ефект зависи от съдебната съдба на двете операции.

Често ставаме свидетели на взаимните обвинения между полицията, прокуратурата и съда. Оптимист ли сте, че тази порочна практика ще престане и институциите ще започнат да си вършат работата?

Обвиненията между властите не са полезни, но са неизбежен ефект на разделението на властта. Бих се притеснил повече, ако всички заговорят по всички въпроси с един глас, особено по такива политически натоварени въпроси, като борбата с организираната престъпност. Добре е, че имаме независими едни от други съд, прокуратура и полиция: това е допълнителна гаранция, че с властта няма да бъде злоупотребено, било по политически причини или в защита на корпоративни или частни интереси.

На пръв поглед изглежда, че правителството на Бойко Борисов е първото, което предприема реални действия срещу организираната престъпност и корупцията в страната. Съгласен ли сте с това твърдение? На какво според Вас се дължи това?

Борисов е първият разбрал, че рейтингът на правителството му зависи от реални резултати срещу корупцията и организираната престъпност. Не от институционални и законови реформи, а от реално разкрити престъпления. Опитът на предходните правителства показа, че правенето на антикорупционни стратегии, екшън планове и антикорупционни агенции е котрапродуктивно: то засилва цинизма в обществото и сваля рейтинга на политиците, тогава, когато няма конкретни резултати от тези действия. В този смисъл, Борисов е рационален играч, който се стреми да бъде преизбран. От него зависи дали ще успее.

(Въпросите са на журналиста Боряна Джамбазова)

Ivan Krastev
(Sofia) “On Saturday, as coalition forces were fighting their way in a make-it-or-break-it offensive in the Taliban stronghold of Marja, the Dutch government was carrying on a make-it-or-break-it fight of its own. In terms of the latter, however, they opted to break it—the government collapsed after a final effort to keep Dutch troops in Afghanistan failed miserably. Bad timing, to say the least. But the ‘fall of The Hague’ could be worse. Disregarding the appeals of NATO’s secretary general, the leadership of the Labor Party, the smaller partner in the governing coalition in the Netherlands, made it clear that Dutch troops should return home by the end of the year. The new reality in Europe is that a call from NATO headquarters in Brussels is not enough to change a country’s politics. The collapse of the coalition government in the Netherlands was hardly a surprise. It was no secret that the Christian Democrats and the Labor Party were in the mood for a divorce, evidenced by a 76 percent public disapproval rating. What really matters is not the Labor Party’s decision to torpedo the coalition, but its decision to do it over the government’s Afghanistan policy.”
Прочетете още…

По-старите постинги на Иван Кръстев в WA Blogland  можете да прочете тук:

Постингите на останалите участници в WA Blogland можете да прочете тук:

Постингът (на английски език) може да бъде прочетен тук:

По-старите постинги на Иван Кръстев в WA Blogland  можете да прочете тук:

Постингите на останалите участници в WA Blogland можете да прочете тук:

Поредни интересни неща в поредната флашка (официално име: експресна оценка) за БВП, този път за четвърто тримесечие на 2009, което значи и първа догадка за БВП за цялата 2009.

На мен лично четвърто тримесечие ми излезе по-слабо, отколкото очаквах. При прочит на по-дребния шрифт обаче изненадата не е чак толкова голяма - по производствения метод селското стопанство, индустрията и услугите си спадат горе-долу колкото очаквах (услугите дори ме изненадаха положително), явно основният спад е в т.нар. корективи, които основно се състоят от косвени данъци (да не забравяме, става въпрос за сравнение с доста силното откъм приходи точно по тези пера четвърто тримесечие на 2008). От другата страна това най-вероятно, когато по-подробните таблици излязат, ще се появи много сериозен спад на държавното потребление - било то колективно или индивидуално. Всъщност, напълно логично, човек като сравни колко милиарда лева бяха изразходени в края на 2008 и колко - в края на 2009.

(още…)

Предвид информацията в медиите, че Алексей Петров обучава студенти на УНСС по защита на фирмената тайна, както и разкриването на тайните на конкурента, би могло да се помисли за създаване на цял модул по междуфирмена конкуренция с участието на други изявени „практици” в областта, като братя Галеви, например.

Преди да се пристъпи към това, налага се да се изясни един останал в страни от общественото внимание въпрос: доцентурата на преподавателя Петров истинска ли е, или е част от прикритието му като „агент под прикритие”? Ако второто е вярно, би могло и братя Галеви да получат позиции на доценти, предвид огромния им опит и възникналите вече прецеденти.

В по-общ план, при приемането на новия закон за „академичния състав” би могло да се помисли за въвеждане на специални звания, като „доцент под прикритие” и „професор под прикритие”, тъй като много учебни заведения в страната така или иначе произвеждат такива специалисти.

Днес излязоха новите предварителни данни за външната търговия на България, този път за месец Декември и съответно за цялата 2009. Любопитни неща.

Първото, и по-малко любопитно, е, че за втори пореден месец износът регистрира ръст спрямо съответния месец на предходната година, при това динамиката на показателя се подобрява (намаляващ спад или увеличаващ се ръст) за осми пореден месец. Това вече е ясна тенденция, най-вероятно е да продължава и в момента. Тази тенденция ясно се вижда и на графиката по-долу, която показва процентната промяна в износа (синята линия) и вноса (червената линия) спрямо същия месец на предходната година през 2008 и 2009.

(още…)