Center for Liberal Strategies

16 февруари, 2016

Хранителните стоки отстъпиха

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 12:25

Понякога човек ако не внимава и може да пропусне нещо, което не е злободневно, но в по-дълга перспектива е важно. Та и аз щях да направя така вчера с новообявените данни за инфлацията през януари.

Не, новината не е, че инфлацията била 0 за месеца, 0 за 12 месеца и 0 средногодишно (макар това само по себе си да е забавно).

Истинската, за мен, новина е в Таблица 1 на стр. 5 от прессъобщението, последните 4 реда. В началото две важни уточнения. Първо, въпреки че данните са предварителни и се основават на домакинските бюджети не за цялата 2015, а от октомври 2014 до септември 2015, най-вероятно това няма да се промени с окончателните данни. Второ, теглата на различните групи стоки и услуги се определят въз основа на паричните разходи на домакинствата според извадковото проучване на домакинските бюджети - т.е. отразява структурата на разходите на българските домакинства.

Новината е, че за пръв път в историята през 2015 българските домакинства са харчили по-малко за хранителни стоки, отколкото за нехранителни. Това е голяма промяна. Ще я илюстрирам само с една графика, която сравнява 2015 с 2001:

9 февруари, 2016

Цени и заплати 2015 спрямо…

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 11:08

От вчера насам всички медии забръмчаха по повод внезапно откритата новина, че видите ли от 1995 насам цените на хранителните продукти били нараснали над 50 пъти, а от 2000 насам заплатите били нараснали 4 пъти. А пък цените на доматите на едро на Софийската стокова борса само за януари били нараснали с 41%.

От тези прости факти започват да се правят някакви гигантски изводи за невероятно обедняване, за галопиране на цените, за какво ли не още.

Хубаво е, обаче, преди да се нахвърлим с обичайната си страст върху емоционалното преживяване на съобщеното, първо да се запознаем с фактите. С всички факти. Не само с някои, отделно, несвързано подбрани или поради невежество, или поради по-лошо.

Ако ще сравняваме 2015 с 1995, нека сравняваме 2015 с 1995!

Ако ще сравняваме 2015 с 2000, нека сравняваме 2015 с 2000!

Аз предлагам да хвърлим в огъня и 2005 и 2010, ей така за цвят, пък и всичко да стане на едни равни естетични петгодишни периоди – някога им викахме петилетки.

Ето ги фактите:

Общ индекс на потребителските цени (1995 = 100) Индекс на цените на хранителните продукти (1995 = 100) Средна годишна заплата на наетите в (деноминирани) лева
1995 100 100 91
2000 3447 3003 2694
2005 4469 3515 3885
2010 6144 4857 7777
2015 6550 5463 10500

Кратко обяснение на тези данни. Първите две колони са от НСИ, могат да бъдат намерени в този файл: http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/data/timeseries/CPI_1.1.xls

Във файла данните са месечни, годишните се получават като се усреднят месечните индекси за 12-те месеца на съответната година.

Третата колона е с данните за средната годишна заплата. Те са от НСИ, Статистически Годишник на Република България. За 1995 данните са за заплатите на наетите само в обществения сектор, данни за частния няма. Доколкото традиционно в България средните заплати в обществения сектор са чувствително по-високи от тези в частния, числото за средната заплата в първия ред на третата колона е със сигурност надценено, няма как да знаем с колко. За 1995 числото идва то Статистически Годишник 1996 (с данни за 1995), таблица на стр. 89. За 2000 числото идва от Статистически Годишник 2001 (с данни за 2000), таблица на стр. 97. За 2005 числото идва от Статистически Годишник 2006 (с данни за 2005), таблица на стр. 103. За 2010 числото идва от Статистически Годишник 2011 (с данни за 2010), таблица на стр. 114. Годишникът с данните за 2015 още не е излязъл, затова ползваме данни от текущата статистика на пазара на труда, в която са налични заплатите за три тримесечия на 2015 http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/data/timeseries/Labour_1.1.2.1.xls, като за последното тримесечие екстраполираме без да забравяме, че сезонно през четвърто тримесечие средните заплати са доста по-високи, отколкото преди това през годината (поради бонуси и други подобни).

Въз основа на тези данни могат да се правят и сравнения:

Сравнение на 2015 с 1995: общо цените са нараснали 65 пъти. Цените на хранителните стоки са нараснали 55 пъти. Заплатите са нараснали 115 пъти.

Сравнение на 2015 с 2000: общо цените са нараснали с 90 % (близо 2 пъти). Цените на хранителните стоки са нараснали с 81 % (близо 2 пъти). Заплатите са нараснали близо 4 пъти.

Сравнение на 2015 с 2005: общо цените са нараснали с 47 % (един път и половина). Цените на хранителните стоки са нараснали с 55 % (един път и половина). Заплатите са нараснали над два пъти и половина.

Сравнение на 2015 с 2010: общо цените са нараснали със 7 %. Цените на хранителните стоки са нараснали с 12 %. Заплатите са нараснали с 35 %, или с една трета.

Това са фактите, доколкото статистическите данни са способни да отразят факти. Тълкуванията са свобода и право на всеки, но все пак е добре те да се съобразяват с фактите.

Например, вярно е, че между 1995 и 2015 индексът на цените на хранителните стоки е нараснал 55 пъти. Вярно е, че между 2000 и 2015 средните заплати са нараснали 4 пъти. Но фактите ясно сочат, че това няма как да бъде тълкувано в посока, че средната заплата днес може да купи по-малко хранителни стоки, отколкото през 1995. Фактите просто ясно показват, че между 1995 и 2000 е имало много бързо нарастване (тридесеткратно) както на цените на хранителните стоки, така и на средните заплати. А от 2000 насам заплатите нарастват над два пъти по-бързо от цените.

Що се отнася до поскъпването на оранжерийните домати на борсата през януари, надявам се със същия плам българските журналисти да отразят и срива в техните цени през май, когато той по силата на елементарни природни закони неминуемо се случи, както всяка година. Важният факт в случая е, че борсова цена и цена за краен потребител са две различни неща. Много различни.

2 декември, 2014

25 години от ноември 1989: преди и след в графики 9

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 12:45

Следващата графика е логическо продължение на Графика 8, като допълва информацията за реалните заплати с тази за реалните пенсии. Това е важно, защото получаващите пенсии, през всичките 50 години времеви хоризонт на графиките в тази поредица, са втората най-голяма група хора получаващи определен вид доход след получаващите заплати.

Проблемите с дефлирането на времевия ред от номинални пенсии са решени, като е използван същият дефлатор, който се получи при изработването на времевия ред на реалните пенсии. Това означава, че е направено допускане, че дефлаторът на заплатите е същия като дефлаторът на пенсиите, т.е. че потребителските кошници на получаващите заплати и на получаващите пенсии са много подобни. Това е определено спорно допускане, но по-малко лошо от него, което все пак да ме доведе до ясен дефлатор, нямам.

Та графиката на реалната годишна пенсия изглежда така:

Графика 9. Индекс (1989=100) на реалната пенсия в България, 1965-1989-2013

Тук отново са ясно видими три подпериода. Първият е от началото на реда до 1990 - това е 25 годишен период на силно (над три и половина пъти) нарастване на реалните пенсии. Любопитен факт за този подпериод е, че процесът на нарастване не е напълно монотонен - има някаква, може би любопитна за изследване, криза между 1969 и 1972.

Вторият подпериод е на срив (от почти четири пъти) на реалните пенсии между 1990 и 1997. Вероятно не е повече от чисто съвпадение, но през 1997 индексът на реалната пенсия е почти идентично равен на този през 1965 - двадесет и пет годишно нарастване е буквално изтрито за някакви си 7 години.

Третият подпериод е отново период на сериозно нарастване на реалните пенсии между 1997 и 2013. За тези 16 години реалните пенсии нарастват малко над 3 пъти. Ясно е видим лекият спад в индекса на реалните пенсии през 2011 и 2012.

В крайна сметка, въпреки че темпът на нарастване на реалните пенсии през 1997-2013 е значително по-бърз, отколкото през 1965-1990 (7.2 процента годишно срещу 5.3 процента годишно), през 2013 реалните пенсии са чувствително, 16 процентни пункта, по-ниски, отколкото през 1989.

Накрая, само за сравнение, давам и графика, на която присъстват едновременно индексите на реалните заплати и на реалните пенсии.

Графика 9а. Индекс (1989=100) на реалните заплати и пенсии в България, 1965-1989-2013

Това сравнение показва ясно, че реалните пенсии (червената линия) са значително по-волатилни през този половин век от реалните заплати (синята линия) - когато нарастват, нарастват по-бързо, но когато се сриват, се сриват значително повече. От това могат да бъдат направени определени и икономически, и политически изводи, но няма да го правя тук. Идеята тук е просто да бъдат представени данните и всеки да извлича собствените си изводи от тях.

Последното за отбелязване е, че периодите 1969-1972 и 2011-2012 са засега единствените, в които реални заплати и реални пенсии се движат в различни посоки.

11 ноември, 2014

25 години от ноември 1989: преди и след в графики 8

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 04:37

С извинение за лекото забавяне на следващата графика, дойде време и за нея. Някак логично това е реалната работна заплата. Силно проблемен индикатор от гледна точка на достигане до някакво (бедно) подобие на кохерентен времеви ред. Основният проблем е  дефлирането, както и композицията на потребителската кошница. Очевидно те са драматично различни за периода преди и след 1989, а пък за периода 1990-1998 инфлацията е големият проблем - при висока инфлация простите годишни агрегати както на заплатите, така и на цените, не са достатъчни за извеждане на реалната заплата, защото е от огромно значение точно как са се движили заплатите и цените в рамките на самата година…

По тази причина всъщност времевият ред е снаждане, с всички напълно резонни критики и слабости на този подход, от три части. Първо, за периода 1965-1989 са използване статистическите годишници на НРБ, в които си има изрична таблиза за средната годишна номинална (в лева) и реална (индекс) работна заплата. Индексите на реалната са преизчислени така, че 1989 да стане 100.

След това за периода 1989-1998 са използвани редовете от Брунбауер и от Гарибалди, Маковец и Стоянова (Таблица 2.1, стр. 25). Двата реда съвпадат с много малки разлики.

А за периода на ниска инфлация от 1999 насам данните за номиналната заплата са дефлирани с индекса на потребителските цени. Също са откриваеми в статистическите годишници на РБ.

Та графиката на реалната годишна заплата изгежда така:

Графика 8. Индекс (1989=100) на реалната работна заплата в България, 1965-1989-2013

В тази графика има три ясни периода. 25 години нарастване от 1965 до 1990. След това срив на две стъпки - през 1991 и в периода 1994-1997, помежду им има малко възстановяване през 1992 и 1993. След това рязко обръщане на тренда след 1997 и нов период на нарастване от 1998 до 2013, като стойността на индекса през 2013 е с около 3.3 % по-ниска от 1989.

Доколкото построяването на този времеви ред беше силно проблематично, по-нататък ще се опитам да дам и данни за покупателната способност на заплатите от сорта на “колко от дадено конкретно благо (яйца, хляб, месо, електричество, отопление…) мога да си купя с една годишна или месечна заплата”? Но това ще изисква време.

9 ноември, 2014

25 години от ноември 1989: преди и след в графики 7

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 06:11

След запознаването със заетостта идва ред на поне също толкова важния въпрос колко производителна е тази заетост. Въпросът е колко реален продукт създава всеки зает. Отново, както и досега, реалният продукт се мери в константни условни международни долари, при изчисляването на паритетите на които се използва Фишер идеален индекс - съответно данните са пак от Total Economy Database. Конкретният показател е годишно произведен продукт от един зает, изчислен в константни условни международни EKS (Èltetö-Köves-Szulc) долари от 2013.

Графика 7. Производителност на един зает в България в 2013 EKS долари, 1965-1989-2013

В този случай подпериодите на последните 50 години са три. Първо, от средата на 1960-те докъм края на 1970-те производителността расте - с някъде около 65 процента за 14 години, или някъде около 3.65% на година.

След това има период от 16 години, в които показателят е практически в стагнация, въпреки че чисто статистически (а и визуално) може да се изведе някаква близо до нула положителна тенденция. Това приключва през 1995, годините на финансовата и икономическа криза 1996-1997 са ясно видими, и след 1997 та до днес има ясно изразена тенденция отново на нарастване на производителността - с някъде около 77 процента за 16 години, или някъде точно същите (любопитно!) 3.65% на година.

Накратко, по този показатал има две пречупвания на тенденцията - през 1979 към стагнация и през 1997 към нов период на ръст.

Тук трябва да се подчертаят две други интересни години. Първата е 1989, при която отново, както и при други коментирани досега показатели, няма пречупване на тенденция - вярно, годината след нея отбелязва видим спад с около 5%, но още на следващаща 1991 производителността се връща на нивото си на стагнация. Втората интересна година е 2009, при която навлизането на световната криза в България също доведе до спад в производителността с около 4%, но отново още на следващата година това е повече от компенсирано и периодът на нарастване на производителността продължава.

8 ноември, 2014

25 години от ноември 1989: преди и след в графики 6

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 06:13

Постепенно дойде време за малко по-икономически графики, първата от които е тази за заетостта. Първо са необходими няколко думи за конкретния показател. Той отново е чисто относителен, защото представя съотношение между две величини: броят заети и общото население. Основната причина за това е, че когато населението се изменя в сравнително голям диапазон, при това неравномерно (милион нагоре, два надолу :), самият абсолютен брой заети не ни дава кой знае колко полезна икономическа информация. Съотношението заети към население дава една много ясна и с определен икономически смисъл информация: каква част от обществото всъщност създава продукта/дохода, който цялото население ползва.

Данните, използвани за графиката по-долу, не са безпроблемни - както в числител (броят заети), така и в знаменател (общото население). Числителят има проблеми както преди, така и след 1989, като тези проблеми са в противоположни посоки. Преди 1989 има силно институционализиран стимул да има фиктивно заети лица - лица, които имат работно място, но то единствено и само попълва бройка без човекът всъщност реално да добавя стойност и да създава продукт. Всеки, работил в предприятие или учреждение през този период няма да има проблем да си спомни подобни “бройки”. Накратко, броят реално заети и създаващи продукт/доход хора за периода преди 1989 е по-малък от отчитаните бройки заети хора, но едва ли има убедителна оценка колко по-малък.

Обратно, след 1989 има ясно институционализиран стимул да има скрито заети (фиктивно незаети) лица. Ако някой има нужда да обяснявам защо има такъв стимул, да ми се обади. Но този стимул е донякъде отразен в данните, които ползвам - те са редът за заети лица в икономиката, оценен по методологията на националните сметки (не по трудови и служебни договори, не и по извадковото изследване на работната сила), която включва и опит (само опит, нищо повече) да се оцени и “скритата”, неотчетена заетост. Пълният ред може да бъде намерен в Total economy database.

Измерването на населението не е особено проблематично за периода преди 1989 - сравнително затворена държава, малко пътувания, почти никакви презгранични миграционни потоци и естественият прираст общо взето изчерпва нещата. Това драматично не е така след 1989 - като се почне от екзодуса на българските турци та до ден днешен всъщност никой не знае колко точно хора населяват територията на България. Миграционните потоци навън, а и постепенно нарастващите навътре, са практически ненаблюдавани докато преди няколко години НСИ не започна да прави някакви оценки за тях, а самите тези оценки ясно показват колко проблемна е тази работа. Единственото, което може да се каже, е, че по всяка вероятно в България фактически се намират значително по-малко хора, отколкото сочи официалната статистика за населението. Това грубо означава, че дясната част на графиката би трябвало да е всъщност доста по-нагоре, отколкото е по-долу, но едва ли някой има ясна идея колко по-нагоре. Данните за населението са от НСИ.

Графика 6. Процент заети от общото население в България, 1965-1989-2013

Тук за пръв път от досегашните графики 1989 е очевидна точка на промяна, а 1997 - не. За цели 12 години след 1989 коефициентът на заетост на населението е с десет, че и повече, процентни пункта по-нисък от средния за периода преди 1989. Дъното е през 2000. След това има период от 9 години на постоянно нарастване и достигане до нива от почти точно 50%, т.е. малко по-ниски от тези преди 1989 (средно около 53%). След това има лек спад до около 47% за 2012 и 2013.

7 ноември, 2014

25 години от ноември 1989: преди и след в графики 5

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 01:31

Следващата графика от посветените на навършването на четвърт век от ноември 1989 продължава тенденцията към съсредоточаване върху демографски процеси, доколкото те са много важни. В случая става въпрос за броя прекратени бременности, или аборти. За съжаление не мога (ресурсът време е твърде ограничен) да изровя данни за разделяне на абортите по причини - дали по желание, дали по медицински причини, дали спонтанни. Презумпцията ми е, че огромното мнозинство от абортите в крайна сметка е в графата “по желание”, но тя може да не е много удачна, особено за по-ранните години, когато практиката на официални аборти тепърва се е утвърждавала. Да не говорим, че вероятно и преди, и сега е имало и има нерегистрирани, неофициални аборти. Но все пак, данните са интересни.

Конкретният показател е брой аборти като процент от броя живи раждания - ако показателят е над 100, абортите са повече от ражданията, и обратно. Иначе, за любопитните, абсолютният рекорд на (регистрираните) аборти е през 1980 - малко над 156 хиляди! За сравнение, през последния половин век година с толкова раждания няма. Данните са до 2012, защото за 2013 още не са публикувани.

Графика 5. Коефициент на абортите в България, 1965-1989-2012

И тук динамиката е доста любопитна и се разделя, доста грубо и условно, на два периода, като годината на обръщане пак, за кой ли път, е 1997, а не 1989. Първият е период е на не много бързо, но ясно видимо макар и със значителни колебания, нарастване на коефициента на абортите спрямо живите раждания. Пикът е през 1992, когато за всяко живородено дете почти едно и половина деца са били абортирани. За целия период 1978-1998 броят аборти е по-голям от броя живородени.

След 1997 е ясно видим процес на сравнително рязък спад на коефициента на абортите, който приключва с началото на икономическата криза и оттогава нивата са относително стабилни - около и малко под един аборт на всеки две раждания. През 2012 броят регистрирани аборти е най-малкия след 1956.

Отново, въпреки че може да се види известно нарастване на абортите след 1989 до 1992, то се вписва изцяло в тренда и колебливостта на коефициента от предходните десетилетия. Отново годината на обръщане е 1997. Това, май, започва да се превръща в тенденция в нашите графики :)

7 ноември, 2014

25 години от ноември 1989: преди и след в графики 4

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 12:47

Поредната графика, посветена на четвъртвековния юбилей на ноември 1989, продължава с някои от основните характеристики на обществения живот, които отразяват далеч не само неговата стопанска среда – раждаемостта и смъртността. Доколкото знам, съществува малка разлика между данните за раждаемостта на живородени деца преди и след 1989, която се дължи на промяна в начина на броене на мъртвородените – а именно преди 1989 за мъртвородено се води бебе, което е починало до първите три дни след раждането, а след 1989 починалите през първите три дни вече не се водят мъртвородени, а живородени и съответно стават контингент на детската смъртност, която вече отбелязахме.

Извън това, и раждаемостта, и смъртността са показатели с висока доза на достоверност, доколкото става въпрос за събитие, засягащо гражданското състояние на лицата и воденето на статистиката е много високо институционализирано.

На графиката са показани коефициентите на раждаемост и смъртност – т.е. бройки живородени и починали на хиляда души от средногодишното население на страната.

Графика 1. Раждаемост и смъртност в България, 1965-1989-2013

Доколкото става въпрос за два показателя, всеки от които има своя определена динамика, то дискусията тук се налага да е малко по-обстоятелствена. Съществуват три неща за наблюдение: динамиката на раждаемостта сама по себе си; динамиката на смъртността сама по себе си; и съчетанието между двете, което всъщност показва естественият прираст на населението.

Кривата на раждаемостта показва три ясни периода. Макар и сравнително колеблив, показателят е на относително високи постоянни нива през първото десетилетие докъм средата на 1970-те. След това, от 1974, започва ясно изразена тенденция на спад в раждаемостта, която е и почти постоянна – с около 0.4 промила на година – до 1997. Разликата между ясно изразения пик през 1974 и ясно изразеното дъно през 1997 е 9.5 промила. 1989 изобщо не може да се забележи – тя просто е една от годините, през които раждаемостта просто продължава да си спада. Спадът на раждаемостта рязко спира през 1997 и следва десетгодишен период на почти постоянно нарастване на показателя с по около 0.25 промила на година до 2009, след което следва нов спад съпровождащ икономическата криза и стагнация, като нивата все пак остават значително по-високи от дъното.

Кривата на смъртността, за разлика от тази на раждаемостта, показва само два ясно очертани периода за последния половин век. От самото начало на наблюденията смъртността постъпателно нараства (всъщност глобалното дъно на смъртността в България е през 1958) с по около 0.2 промила на година и с много малки колебания до 1997. През 1997 това нарастване спира и следват 17 години на малки колебания на смъртността около тези сравнително високи нива от 13.5 до 15 промила. Отново, 1989 изобщо не може да бъде отбелязана с нищо и в тази крива, тя е просто една от годините, през които смъртността си се увеличава.

Едва при разликата между раждаемост и смъртност, т.е. вертикалното отстояние между двете криви, 1989 се появява като интересна – точно в тази година двете криви се пресичат и естественият прираст на българското население става отрицателен. Дали от този факт, в съчетание с динамиките на двата основни формиращи го показателя - коефициентите на раждаемост и на смъртност - можем да изведем някаква самостоятелна значимост на годината 1989, не знам.

6 ноември, 2014

25 години от ноември 1989: преди и след в графики 3

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 02:44

Третата графика, посветена на 25-годишнината от ноември 1989, е свързана донякъде с втората. Както и общата очаквана продължителност на живота, така и този показател - детската смъртност - отразява много повече от чисто стопански-материален статус на обществото. В този смисъл това е също много синтетичен показател.

Конкретно, става въпрос за брой умрели деца на възраст под 1 година на всеки 1000 живородени.

Графика 3. Детска смъртност в България, 1965-1989-2013

Първият коментар е, че само за 50-тина години напредъкът е значителен - от над 33 на хиляда до около 7.5 на хиляда. В случая донякъде 1989 е свързана с обръщане на тренда, като показателят спира да намалява и дори може да се различи известна тенденция към нарастване на нива 14-17 на хиляда. Отново (това вече е за трети път) през 1997 има промяна в тренда и показателят отново тръгва надолу и към 2013 намалява още близо два и половина пъти.

5 ноември, 2014

25 години от ноември 1989: преди и след в графики 2

Публикувано в: Uncategorized — Gogi @ 08:20

След постинга за относителния реален доход на човек, идва ред на още един много синтетичен показател, който отразява едновременно страшно много неща в стопанството и обществото. За разлика от предходния показател, обаче, този е доста по-прост и отразява не само икономически процеси.

Става въпрос за очакваната продължителност на живота при раждане.

Разбира се, и това не е елементарно откриваем показател, доколкото изисква определена доза преценка и известен актюерски елемент.

Данните са от Евростат. Разликата между тях и националните данни за годините, за които има и от двете, е малка и предполагам се дължи на дребни методологически разлики. Данните са до 2012.

Графика 2. Очаквана продължителност на предстоящия живот при раждане в България, 1965-1989-2012

Данните показват специфична динамика на този показател. От средата на 1960-те до средата на 1990-те, период от повече от три десетилетия, показателят е почти непроменен и се колебае в тесните рамки между 70.3 и 71.5 години. След средата на 1990-те започва процес на постъпателно нарастване на очакваната продължителност на живота, която днес е някъде с около три години по-голяма.

Отново може би си струва да се отбележи, че и при този показател самата 1989 не е особено забележима нито като ниво на показателя, нито като някаква точка на обръщане на неговата динамика. Точката на обръщане е 1997 - точно както и при относителния реален доход на човек.

По-стари »

Задвижвано от WordPress