Лекцията има за цел да запознае с идейния замисъл, а и с постиганите на този етап частични резултати от едно няколкогодишно изследване, посветено на търговската модерност на Българското възраждане. Понятието „модерност” се използва за да се открои резултата от процеса на модернизацията, а самата модернизация се възприема в нейния вече широконаложен смисъл на „новото”, принципно различното от „традиционното” – онова, което променя търговията и я превръща в интелектуална дейност, призвана да цивилизова обществото.
Няколко са основните прояви на търговската модерност на Българското възраждане, особено ясно откроими през втората и третата четвърт на XIX в.: появата и разпространението на търговската учебна и справочна литература, „раждането” на модерното търговско и счетоводно образование, усвояването и приложението на двустранното счетоводство, засиленият интерес към модерната търговско-правна материя, широкото разпространение на дружеството (фирмата) в търговската дейност на българите и т.н. Тези прояви започват с чуждите влияния (европейски, балкански), но преминават през българския опит. Какви са влиянията, докъде те се разпростират, какви са техните български „интерпретации”, как възрожденецът възприема търговската модерност – това са някои от въпросите, чиито отговори се търсят.