Пътеводител 2020

Февруари 2008 - Март 2009
Иван Кръстев и Мила Минева

Има моменти, когато най-сигурният начин да се изгубите в един град е да се опитате да се ориентирате по карта. Картата има твърде малко подробности, в нея улиците са просто едни чертички с различна дебелина, които по нищо не приличат на къщите, край които стоите, докато търсите посоката си. В опита си да се справите с абстрактността на картата вие я захвърляте в най-близкото кошче, пред което попадате отново няколко часа по-късно и още по-изгубени. Защото този път сте се опитали да усетите града, вървейки след детайлите му - фасадите, витрините, хората, кафенетата.

Следващия път опитайте с пътеводител - те са пълни с разкази за ъглите и за маршрутите, по които се стига до тях.

Сега си представете си, че не става дума за град, а за нашето собствено общество. Можем да му начертаем карта по разнообразни макропоказатели. Така ще го населим с работници, служещи, бизнесмени, електорати и ще променяме картата според икономическите цикли. И винаги когато открием, че хората никак не приличат на тези големи групи, в които картографирането ги е вкарало, ще трябва да избираме между картата и хората. Дълго време избирахме все картата, тоест макропоказателите (според които икономиката върви нагоре, ситуацията в България се нормализира, а хората са нещастни).

За да проумеем реалността и да можем да се ориентираме в детайлите, ние предлагаме да изхвърлим картата и да се опитаме сами да си направим пътеводител. Тъкмо с това начинание се захванаха Центърът за либерални стратегии, институт "Отворено общество" и вестник "Капитал".

Всичко започна от една книга - Microtrends, на Марк Пен. Според Пен е достатъчно един процент от хората встрани от масовия вкус да харесат някой филм, книга или партия, за можем да говорим за "бестселър", иначе казано, микротренд, който е в състояние да повлияе върху цялото.